Един миг идва и ме преобръща,
не спирам да се връщам мислено към него.
И знам че слаба съм била, и носталгично-рошава,
но презглава във този миг се влюбих...
Не спирам да превъртам лентата в главата си
и да си спомням всяка твоя мисъл поизтъркана,
да си задавам купища въпроси
и да се питам аз ли съм единствена!
И мислено издигам замъци и кули,
да съхраня тази любов огромна и единствена,
която вече е набъбнала чудовищно,
единствено във моите сънища измислена...
Защото ти си тръгна с няколко усмивки
и още там остави ме сама на пясъка...
И заживя живота си, забравяйки тоз миг единствен,
от който аз с години ще се уча как да бягам...
Няма коментари:
Публикуване на коментар