Чувство за вина

Изпитвал ли си някога вина,
познаваш ли прокобната й сила,
да стиска мислите ти като с железа
и във сърцето въглени да впива...

Изпивал ли си някога вина
към някой, който веч го няма,
и който повече не крачи по света
и прошка в утрешния ден от него няма...

Събуждал ли си се със сълзи във очите
и думи стенещи безгласно във душата,
и молил ли си се да върнеш дните,
за да поискаш прошка и отплата...

Тогава знаеш колко безутешно
е да се изправиш сам и гол в безкрая,
да знаеш, че не ще го срещнеш вече,
последното ти сбогом с него не витае...

Използвай всяка мъничка минутка
и насити света с целувки и усмивки,
зарадвай и приятели, и близки,
и ги обичай сякаш утре ще е краят...

Прости им и поискай прошка,
защото утре може да е късно...
И питай всички хиляди въпроси
сега, защото утре ще е пусто...