Думите са грях,
повярвай...
Не ми шепти, че ме обичаш,
защото думите са грях,
на който вечно ме обричаш.
Докосвай ме във тишината,
на бясно трепкащото ми сърце,
къпи душата си във светлината
на моите разтворени ръце.
Но тихо, тихо, не продумвай...
Не слагай в думи своите признания,
защото думите са грешници безгласни,
пред сливащите се съзнания.
С, 2003
Няма коментари:
Публикуване на коментар