Шишарки

Слънцето скри се зад хълма,
вятър полъхна в полето,
над реката мъгла се разгърна,
ала огънят лумна в сърцето.
В огнището се разтапят шишарки
и дъхът на смола ме опива,
и рисува в очите ми шарки,
от които кръвта ми завира.
Ти ще дойдеш на светло от мрака
със премръзнали синкави пръсти,
със сърце, премаляло да чака ...
И дъхът ти ще ме прекръсти.
Ще настръхна от тази милувка
жарка и ярка като зимна звезда,
Ще стана на струна от твойта целувка,
плачеща, стенеща в страстна нега;
И телата ни, снели всяка преструвка,
ще засветят като факли в нощта.
И когато изтощенa,
във ръцете ти заспя,
И когато изсветлена,
вдигне своя плащ нощта,
Във душата ми смирена
ще се сгуши любовта.