Камината

Камината е нашият олтар,
пред нея всяка мисъл е целувка,

В светлината на палещи огнени ласки,
сплетени в кръг, телата ни се галят,
на пода захвърлени и дрехи, и маски,
ръцете ми с твоя мирис ухаят...

В светлото кръгче пристъпваме плахо,
като в олтар на стаена любов,
и на сърцата примрялото ехо,
пламенно стене в своя затвор.

Ако отприщим тези целувки,
кой ще ги спре да залеят света?
Ако сега се стопим сред милувки,
как ще си тръгнем сами след това?

Да те отпратя самичък във мрака,
без да те хвана в студа под ръка,
да се събудя във празната стая,
да си изпия кафето сама....

Колко е лесно и колко е трудно
да не направя всичко това.