Розово

Идваш във нощите
пурпурно-розови,
идваш потайно в съня...
Влизаш във мислите,
скришом разбъркваш ги
и ме оставяш сама...
Идваш във утрото
синкаво-бежово,
капваш във чашата с чай…
Гледаш през пръсти
как се обличам.
И ме оставяш сама...
Сън ли си,
призрак,
безкрайно измислен...
Толкова истински,
та чак си лъжа...
И да ти вярвам не мога,
не искам,
знам, че накрая ще остана сама...