Самота

Скитахме в тишината на идния мрак,
две тела сиротни,
пръстите - самотни,
протегнати да грабнат твоята милувка,
печално се разтваряха в поредната престувка...

Протяжното провикване на влак...
Две души съзвучни,
думите - отдавна вече скучни,
стъпките сбогуваха се в пламналото лято,
а морето мамеше и плискаше топено злато...