Листенца в чая тихо плуват,
рисуват моята мечта...
Рисуват, палаво лудуват,
лудуват, и потъват в самота.
Засъхнали на дъното, сънуват,
сънуват моята мечта,
потоци бистри сънено жадуват
да подновят лудешката игра...
Несбъднати, тъгуват и лудуват,
и мислено се молят за вода.
А ти ги гледаш и сърцето ти не трепва,
не ще изпълниш тяхната мечта.
Пресъхнала, душата ми сънува,
сънува тихо прежната мечта.
А ти я гледаш и й се присмиваш,
не ще прегърнеш моята душа...
Няма коментари:
Публикуване на коментар