Не е бялото цвят за мен,
цвят невинен – издайно пустинен!
В мъглите на черното аз съм във плен,
черните букви в свят тъмно-мастилен.
Аз обичам само белия лист,
полето от думи, неродени от черното,
ручеят на мислите, непокварен и чист,
и копнежа да задържа вдъхновението.
И когато мастилото ме залива с черни вълни,
да ме сграбчи и продъни в конкретното,
тихо сълзи проронват мойте мечти,
че съм ги превърнала в думи подредени и спретнати.
Няма коментари:
Публикуване на коментар