Колко много зелено, и жълто, и оранжево.
Прекрасно е!
Във слънчевата светлина съм се разляла
като бял, пухкав облак, нямам граници
и цялата съм пълна със зелено. Жълто. И оранжево.
Прекрасно е!
И черното във мене става бяло.
Оранжевото влиза бясно в мислите.
Игрива и прекрасна, цялата внезапно синьо-розова.
Разкошно чувствена прераждам се и истинска.
В далечното безумие на вятъра,
където се пресрещаха десетки пътища...
И лутах се, и търсейки, изгубена, намирах никога...
Не ще се върна там, повярвай, някога.
Ще стана лъч красив и светъл, много истински.
Ще стопля своето и твоето сърце.
И ще преобърна цялата земя, намирайки
минутките, когато сгушен си до мен.
Няма коментари:
Публикуване на коментар