сряда, 27 август 2014 г.

Сбогуване с Валери Петров

Като всеки истински творец, очите му виждаха бъдещето... Сбогом...

Сбогуване с морето 

Сбогом, мое море, сбогом, мое море! 
Още топло е, още е лято, 
но от час там над нас се върти, без да спре, 
вече първото щърково ято. 
То се сбира, разрежда се, дълго се вий 
на различни въздушни етажи. 
Сбогом мое море! Дойде време и ний 
да събираме вече багажи. 
А пък колко обичам те: нейде встрани, 
не летовищно - диво и степно, 
мое синьо море от детинските дни 
до задъхване великолепно: 
със чаршафа опънат, със дома от камъш, 
със заритите в пясъка котви, 
със варела ръждясал, със младия мъж, 
който риба на спиртника готви, 
и с момичето русо, което лежи 
или иде във весела блуза 
и вода във кесийка от найлон държи 
като жива, прозрачна медуза. 
Сбогом, мое море! Не е весел тоз час. 
Даже просто ми иде да плача. 
Този мъж не съм аз, този мъж не съм аз - 
аз съм само зад тях минувача! 
Боже мой, боже мой! Сбогом, мое море! 
Дни, години - какво ни остава? 
Както твоята пяна във шепата мре 
чезнат зависти, страсти и слава. 
И защо са ни те? Своя земен живот 
ний тъй бързо хабим в суетене. 
Дъх на сол, водорасли, черупки и йод, 
влей от свойто спокойствие в мене! 
Стига този ламтеж! Не съм вече момче 
и в часовника вечен на Хронос 
твоя пясък, море, все по-бързо тече 
от добрия във лошия конус. 
А пред тебе какво е животът ни? Миг. 
Тъкмо почнал, и ей го, изтече. 
И не сбогом е туй, а панически вик 
и какво, че познат е той вече, 
че безброй преди мен в своя път един ден 
са изплаквали винаги тая
своя жажда и скръб през простора зелен, 
виолетов и син до безкрая! 
Ти, което си люлка на всеки живот, 
на сновенето наше нестройно, 
дай ми - вечно подвижно - нелюшкащ се под, 
върху който да стъпя спокойно! 
Отучи ме от нервност! Стори ме ти цял! 
Дай ми мъдрост и трезвост, и верност! 
Стига вън съм блестял, стига вътре звънтял 
като хвърлен на плажа ти термос! 
Укрепи ме, море, укроти ме, море, 
над пространство и време разлято! 
На въздушни етажи кръжи, без да спре, 
вече първото щърково ято
и в мъглата- уу- уу!- като горестен зов 
се дочува на кораби воя... 
Сбогом, мое море! Сбогом, моя любов! 
Сбогом, вечност, жадувана моя!

Няма коментари:

Публикуване на коментар