Във стаята ти днес не свети?
Къде изчезна? Сянка сред мъгла?
Дали бе истинска искрицата надежда,
която във сърцето ми пося?
Къде се скиташ? И къде се топлиш?
Намираш ли утеха във дъжда?
Дали понякога към мен поглеждаш,
когато паля свещ за тебе във нощта?
Мъждука пламъче в дома ми, на перваза,
запалено от мъничка искра,
която още свети някъде в сърцето,
жарава тлее жива в пепелта...
Във бурята намираш ли утеха?
Привиждаш ли във мрака моята протегната ръка?
Обходил друмища далечни, тук при мене
ще се завърнеш да намериш светлина...
Няма коментари:
Публикуване на коментар