разпъпила се като ален слънчоглед...
в обятията ти правя първа стъпка,
целуваш ме тъй сладко като мед...
Дори порой реки върху ни да излива,
ръцете сплетени ни пазят от дъжда,
душата ми е като изорана нива,
засаждаш в нея сладостна мечта...
Дъждът измива всеки страх в сърцето,
издухва спомена за всяка непоникнала любов,
усмивката ти като слънце свети,
и вдишвам с думите ти огън и живот...
Вървели цял живот един към друг,
присядаме задъхани на прага,
треперя, не от пролетния студ,
а от вълнението в теб да се позная...
Няма коментари:
Публикуване на коментар