В какъв студен и леден вятър се превръщаш,
когато у дома при мен се връщаш.
Смразяваш огъня в кръвта ми
и мачкаш с кални пръсти любовта ми...
Но пролетта отвъд прозореца намига,
като въздишка в гънките на стара книга...
Надеждата, покълнала със нея,
южняка ще докара да ме сгрее...
И този вятър нов, вълнуващо самотен,
от огъня в очите ми затоплен,
ме залюлява като бебе върху облак,
усмихнало се в нечий влюбен поглед...
Няма коментари:
Публикуване на коментар