Да се отпуснеш,
да оставиш думите да потекат,
без посока...
Това е блаженство.
А ти си бог...
От думите се ражда светлина...
Образи новородени,
проплакват изпод пръстите ти
и после крачат по света сами...
Мисли неоформени,
добиват плът, и кръв, и огън,
запалват устните, дори и неизречени...
А светлината в теб е пламък,
изгаряш, чак до болка и до смях,
ръцете ти ли пишат или оголените нерви?
Дени!
ОтговорИзтриванеПрегръщам те силно и те поздравявам с ето този цитат от беседа на Дънов, който много синхронизира на това стихотворение:
"Да бъдеш поет, това е най-високото положение, което човек може да заеме в света. Това значи да живееш в един възвишен свят. Обаче всеки човек не може да бъде поет. Поетът трябва да има специфични гънки в горната част на мозъка. Там се намира центърът на поезията. Всеки човек не може да бъде музикант. Музикантът има специфични гънки на челото, отстрани на веждите. Френолозите наричат тия места по главата и челото центрове, аз ги наричам специфични гънки. Имаш ли такива гънки, ти можеш да се проявиш, било като поет, било като музикант. Нямаш ли ги, не можеш да се проявиш нито като поет, нито като музикант. Духовният или религиозният човек има специфични гънки горе на главата. От тези гънки излизат нишки, които се простират по всички посоки на мозъка. Духовният живот черпи сокове от материалния, затова не трябва да го отхвърляме. Истинският живот, това е духовният. Ето защо, за да бъдеш поет, преди всичко трябва да бъдеш духовен човек. Не си ли духовен човек, поет не можеш да бъдеш. Духовният живот създава поета. Поезията е умствената страна на духовния живот. Тя създава формите на този живот. Умственият живот дава само простор, разширение на поета. В това отношение поетът е художник в духовния свят. Той рисува разни форми с бои. Той чертае пътищата, по които човек ще минава. Поетът може да мине покрай едно обикновено цвете и да вложи в него живот, съдържание, каквото никой не подозира."
Защото ти си поет!
Благодаря ти, Веско. Аз избягвам да мисля за себе си като за творец и поет. За мен стиховете са начин да преразкажа и изразя емоциите си, за които иначе трудно говоря и повече се мъча да анализирам и разбирам на саме със себе си... Истината е, че понякога го има това преживяване за flow: сядам, хващам химикалката и думите сами потичат. Сякаш само са чакали да спра да им преча да се излеят... Дали съм духовен човек не знам. Това е един от енози етикети, които по някакъв начин разделят хората, а аз смятам, че елитарните нагласи само те правят по-нещастен и по-самотен. Всеки има някакъв духовен живот. В крайна сметка дори рационалните решения имат нужда от оценката на емоциите, за да бъдат взети и реализирани...
ОтговорИзтриване