Смях

Колко цинични можем да бъдем към любовта?
Колко време ни отнема да проумеем силата й да движи света?
Колко смелост и болка трябват, за да се убедим,
че когато сме двама свободата си не ще разрушим...

Хвани ръката ми, протегната към тебе в студа,
нима искаш тази нощ отново да заспиш в самота?
Светът споделен е двойно по-вълнуващ и цветен,
различен смях в сърцето ти тича, от моята усмивка изплетен...