Всеки миг е огън, когато си до мен...
В душата ми е само пламък и искри...
Когато съм сама, безкрайна нощ дьржи ме в плен...
Забравям теб и твоите усмихнати очи...
И ако трябва днес сърцето да реши
дали и как да ти прости,
кой спомен в мислите ми ще извика да те съди?
За дългите нощи и дни, когато, забравена, по тебе копнях?
За целувките огнени, по цялото тяло с които блестях?
За копнежа да чуя гласа ти, когато ти си отиваше?
За топлината в сърцето ми, когато в кръвта ми огън разливаше?
Спомените, в които не бяхме,
ще убият ли миговете, когато от обич сияхме?
Как да реша?
На кое от твоите различни лица да се доверя?
Няма коментари:
Публикуване на коментар