Страх ме е, когато нямам вдъхновение.
Кладенците на сърцето ми мълчат...
Потоците от думи не разливат своите тайни,
в душата ми огньове не пламтят...
Ръцете ми изсъхнаха от мъка...
под пръстите ми не звучат реки.
Не сърцето ми уби, когато си отиде,
но стиховете ми със себе си отнесе вдън гори...
Няма коментари:
Публикуване на коментар