Сладко-горчиво като черно мляко

    Наскоро ми зададоха въпроса дали вярвам в съществуването на сродната душа? Преди една година, щях много категорично да отговоря НЕ. Обаче, след като напоследък самооблъчих съзнанието си с нетрезви количества азиатско кино, вече не съм способна да дам толкова ясен отговор. Дори и да оставим настрана корейските сериали, откакто открих творчеството на Елиф Шафак имам чувството, че съм намерила сродна душа. Всяка дума, излязла изпод перото й, разцъфва в душата ми като пролетна роза.
    Поредното истинско откровение под формата на болезнено автобиографична книга е Черно мляко. В нея Елиф Шафак разказва за харема вътре в себе си - хор от несъзвучните женски гласове на нейното подсъзнание, които я разкъсват с ежедневните си стълкновения - интелектуалката, писателката, дамата дервиш, майката, жената... Толкова много различни посоки. Но ако избере само една от тях, то мигом означава да обрече на робство няколко други свои аз-а... А нито анархията, нито робството на вътрешните гласове водят към истинското щастие. Как да начертаеш верния път? Как да установиш баланс и демокрация сред вътрешните си гласове? Това са въпросите, които си задава Шафак.
   Най-естественото, докато четях тази книга, беше и аз да си задам въпроса кои са жените в харема на моето съзнание. Кои от тях познавам и фаворитизирам? Кои се крият в гънките на сънищата ми? Има ли такива, които все още не съм срещала? Ето го и резултатът (силно зависим от настоящия момент):
    ПРИНЦЕСАТА - хм, има ли нужда от обяснение? Малко суетна, доста самовлюбена, обича да се оглежда във всяка витрина на магазин и може да прекара часове пред огледалото. Обича да капризничи, да се глези, да получава, без непременно да дава в замяна. Всички са й леко длъжни. Иска да получава безрезервна любов, която смята за свое право, без да полага усилия да я задържи или заслужи...Но също така е наивна и доверчива, обича красотата и цени най-вече добротата и благородството в хората около себе си... Цени формата почти толкова колкото съдържанието, независимо дали става въпрос за добре опакован подарък или грамотно изписан пълен член...
    ТАЙНАТА РОМАНТИЧКА - въпреки че, когато се запознаете, тя ще ви каже, че не вярва във вечната любов или в сродната душа, че не обича розовите и захаросани признания, че не се разтапя от романтични жестове, някъде под широката си усмивка, зад кулисите на смеха, тя е останала малко момиченце, расло като цветенце под похлупак. То е нежно и крехко. Избухва в сълзи, когато получи оргазъм. Разчувства се от романтични филми. Изпитва невъобразим страх от всякакви прояви на жестокост или агресия. Не би си признало, но понякога изпитва остра нужда от грижовна и силна ръка, която да се протегне като заслон над него. Иска поне за миг да се отпусне и да не се прави на силна и независима, модерна, преуспяла, амбициозна и нахъсана жена.
    НЕРЕАЛИЗИРАНИЯТ ТВОРЕЦ - жената с пръсти на пианистка, която никога не е имала пиано. Артистката, която никога не е била на сцена. Писателката, която никога не е писала повече от самовлюбено стихотворение. Но вярва в своя потенциал. А въображението й е по-необятно от дюните в Сахара... Ако не друго, може със сигурност да ти разкаже приказка за лека нощ...И някой ден, под пръстите й ще се роди книга, която ще преобърне света :)
    РАЦИОНАЛНАТА РАЦИОНАЛИСТКА - жената, която не чете хороскопи, не вярва в прераждането, не обича теориите за световната конспирация. Която си прави списък за всичко, планира и подрежда бюрото, времето, програмата и отношенията си с хората. Поради тази причина е добър слушател (или поне така си мисли :). И в най-голямата буря може да остане хладнокръвна и като Скарлет О'Хара е убедена, че сутринта със сигурност ще се намери някакво решение. Тя изпада във вцепенение, когато някой й вика, защото това просто не е тонът, който тя може да чуе и възприеме...
    НЕУМОРНИЯТ ПЪТЕШЕСТВЕНИК - това е жената, която обича да пътува не само в пространството, но и във времето, но и в дълбините на въображението си. Обича историята. Обича да разказва истории. Обича да слуша истории. Толерантна е към мнения, към различия, към хора. Затова се страхува от острите форми на уседналост и предвидимост. Никога не е напълно доволна от настоящето и фантазията й бленува за нещо отвъд... Има леко саморазрушителна склонност към живот, пълен с промени, вълнения, нови познанства и нови простори. Затова се страхува от нетолерантните хора с предразсъдъци. А лайтмотивът й е, че никой не може да й казва как трябва да постъпи. Дотам, че ще си изгори ръката, за да докаже сама, че пламъкът на свещта е наистина горещ, независимо, че всички около нея са й го казали сто пъти...
    Само една вечер с една книга ме изправи пред пет различни жени вътре в мен. А колко още има, които не са се пробудили още... Чакам гласовете им да ме разтърсят. Надявам се да ги разпозная...
    За финал, ето един прекрасен цитат от Черно мляко: каквато и да реша да бъда - левичарка, феминистка или нещо друго, всъщност се нуждая най-силно от тясна връзка със светлината вътре в мен...Какво значи да си верен на себе си, ако в главата ти има толкова много гласове? Единственият критерий, че вървиш по правилния път, е очите ти да блестят, а устните ти да се смеят, защото правиш това, което те вдъхновява и живееш живота си с големи глътки интуиция, творчески хъс и страст...