Сам

Вихър, студ, мъгла и дъжд...
В този вихър изведнъж,
неочакван, неразбран...
аз останах страшно сам...

Слънце, бури и мъгли
и тревожно сиви дни...
непотърсен, некопнян...
в студ и мраз останах сам...

Но в душата ми покълва
странен, огнен, ален плам...
със надежда ме прониква...
Няма да съм вечно сам...

И дъха ти ще усетя...
розов, дишащ, топъл блян,
по тила ми ще се плъзне...
ще почувствам, че си там...