Необратимо

Коя любов е истинска?
Дали онази,
която като топло одеяло пази
душата ти от бури и валежи?
Която е домашна, топла, проста...
Не те разкъсва и е сякаш доста
умерена и предвидима,
дори сред вихрите на люта зима...

Или онази,
която като трън в сърцето лази,
която мозъкът ти претопява;
със страст залива тялото ти като течна лава?
Не знаеш в утрото какво те чака,
очите и ръцете ти разплаква...
Но всеки миг наситено огромен
е ценен, ярък, ненаситен спомен...

Коя любов избираш да поискаш?
Коя любов си смел, за да изстискаш
от своето сърце?
И ако днес едната избереш,
кураж ще имаш ли да понесеш
за цял живот, необратимо...
решението днес, което взимаш?