В лабиринтите на душата си се изгубих.
Път не намерих, само посоки,
към които поглеждам със трепет и страх...
Чакам да дойдеш отнейде, отнякъде...
Чакам да вземеш моята ръка...И да посочиш посоките истински,
и да поемеш с мен към брега...
И да заплуваме, прегърнати винаги,
през океана на свойта съдба.И да се върнем пречистени, хубави
в колибата сламена от свойта мечта...
Няма коментари:
Публикуване на коментар