че няма да те имам вече,
но в мен остана твоята следа –
среднощем буди ме и кротичко ми пречи.
Не мога да заспя!
И будна скитам нощем по света,
със сетива измъчени и слепи,защото твоята следа
среднощем буди ме и тихичко ми пречи...
Не искам да заспя!
И да забравя дните нежни,
когато те наричах само мой,когато дни и нощи пак не спяхме,
пияни от любов...
Няма коментари:
Публикуване на коментар