Раздяла

Главата ми се пръска,
сърцето ме боли...
Агония и мъкa...
Защото ме остави ти...

Знам, все някога ще мине...
Знам, ще спре да ме боли...
Но сега сърцето ми е рана
и само парещата болка ме крепи...

Иначе ще рухна на парчета,
сиво-черни от тъгата по изгубените дни...
жълто-сиви от омраза и ненавист,
че всички мигове на заедност уби...

Как да си спомня, че била съм някога щастлива...
Че сме се прегръщали в окъпани от обич дни...
когато болката е черна и горчива
и се просмуква на талази в моите длани и очи...

Болѝ, болѝ сега...
Защото утре може да е вече късно...
Защото в някой миг ще се пробудя, по-силна, светла и добра...
Изсъхнала ще е за тебе и последната сълза...