Принцеса

Смешно ли ти е да ме гледаш така...
Рошава, сънена, коса, сън, баклава...
Смешна съм, 
страшна съм,
таласъм...

Искаш ли ме дори и сега,
прашна, мръсна, чехли, спрей за коса.
Изчезнаха прическата и роклята, 
в дванадесет магията утихва...
Принцесата май стана тиква...

Е, това е животът.
Бръчките, чиниите, простряното пране.
Стриите, разправиите.
И няма ли да спре да плаче вече туй дете?

Ще устоим ли на вълнението на проэата,
на изкушението на безсъпротивлението?
Или все пак ще съхраним пантофката
във шкафа в ъгъла
и ще изтупваме праха от нея,
дори и само във неделя...