Гледаш към мен, но кого виждаш?
На бялата стена на лицето ми
си проектирал своите видения
и доизмисляш ме.
Не чуваш
мечтите ми, сълзите ми,
не чуваш болката, с която ти говоря.
Избледнява и изчезва моето лице.
Остава само нарисуваната с молив линия
от твоето съзнание.
Няма коментари:
Публикуване на коментар