Черна магия

Мисълта за теб е гореща сълза,
капва и бавно прогаря листа:
образи отминали,
спомени застинали,
виждам през дупката обгорена и сива
и сърцето ми пламва като рана лютива…

Отчаяние е грозна дума,
кошмарна,
сива,
в душата ти се завира
и там стиска,
притиска
докато болка изстиска...

Мислех, че мога да те забравя
в водовъртеж от десетки ръце,
които разкъсваха моето сърце,
галейки бедрата ми,
мачкайки косата ми,
презирайки мечтата ми,
политнала към теб...

Оставях се друг да ме целува,
затварях очи и за миг само ликувах,
защото виждах теб във мечтите си,
притиснал душата ми до гърдите си.

Но секундата се разтапяше в мрака...
Оставaше само солта от лъжата...
И мисълта - колко далече трябва да стигна,
магията черна твоя да вдигна?