Пеперуда

Не е любов... Не е омраза...
Това безкрайно безразличие...
Ума влудяващо безличие...
изтри без болка, без следа...
копнежа, огъня, страстта...

И като малка какавида...
в безбройни нишки се увива...
и скрива поглед от студа...
тази разлюбена душа...

И мъртва спи,
и думи страстни не мълви...
И тихо, тихо, там заспива...
И бледа, болна пак унива....

Дали стените от коприна
ще се разкъсат и двамина...
отново слети във едно
ще скършат нейното тегло...

Дали надежда ще покълне...
Дали напролет ще набъбне...
и ще политне тя навън,
с крила покрити с цветен сън...