По контурите на моето съзнание се спускат думи,
без форма, без мирис, но пък тежки...
Оставят дълбоки следи, драскотини и криволици...
Израждат се, нагаждат се, потъват и изплуват...
Очертание от думи, от възможности... без плътност,
субстанция от хиляди „ако” и разигравани в главата ми сценарии...
Моменти изживявани наум,
пред затворените ми очи, изпълнени с видения...
Виждам ли отвъд тази стена от думи?
Или оставам вкопчена във своя неизречен свят от образи...
И колко доизмислени са всички мънички реалности,
които съм отказала да изживея само в сиви тонове...
Няма коментари:
Публикуване на коментар