Реплика за козето сирене

Музика. Бар. Голям екран, на който прожектират анимационни филмчета без звук. Семейство Флинтстоун. Том и Джери. Гореща лятна нощ. Задушно е, въпреки лекия полъх, който се носи откъм морето. На масите отвън е пълно с хора. Млади, красиви, загорели. Текила, бира, мохито... Чашите се изпразват една след друга, а смехът става все по-висок, пръстите все по-настойчиво търсят допир до ръката, рамото, крака на другия, дъхът става все по-горещ, а желанието да изживееш нещо незабравимо набъбва и помита всички задръжки.

На бара точно до входа седи едно момиче. Леко загръглена, перфектен тен, без никакви следи от бански. Очевидно се пече по монокини и стегнатите й малки гърди вече имат красив шоколадов оттенък. Със син изрязан потник и дълга черна коса, хваната на опашка. Сама е и погледът й моли за внимание, за някакъв знак, че не е невидима и че в тази тълпа, в която падат всички задръжки, ще се намери поне една сродна душа, която ще припознае в нея жаждата за общуване. Няма нищо по-самотно от самотно момиче на бара. Или на плажа. Или в кафето. Изглежда прекалено лесно, прекалено подозрително.

Забелязвали ли сте, че мъжете никога не се насочват към самотното момиче на бара? Целта им винаги е групичка от две-три приятелки, така че да могат да поиграят с любопитството им, тънко да оставят да ги гложди въпросът коя е избраницата, да ги оставят да се конкурират в женското си кокетство и накрая, чак накрая, да направят своя избор... Самотната жена на бара, от друга страна, представлява прекалено голям риск, прекалено малък избор. Самотната жена е като центъра на мишена – макар, че около нея валят куршуми, вероятността да бъде уцелена, е нищожно малка.

Момичето не съзнава обаче тази универсална истина. Устните й са червени и полирани с гланц, пръстите й нежно галят ръба на чашата с водка, тялото й е леко извито назад и сякаш приканва някой да се настани в удобната вдлъбнатина и да запълни самотата в душата й. Смело изрязания потник, златистия загар, цялата стегната в бойна екипировка, тя не може да повярва, че е толкова сама в пълния бар. Вече един час, трета празна чаша, а освен да се блъскат в нея и да я подминават, досега никой не е разменил с нея и една дума. В този момент, само на метър от нея, някой все пак я забелязва.

–Тази мога да я сваля даже с реплика за сиренето. Толкова е зле. -
Само това е нужно, една малка искра, за да пламне цялата компания. Веднага между подпийналите приятели се лови бас, а залогът за спечелването му изведнъж чудовищно набъбва. И да не е вярвал, че репликата със сиренето ще сработи, сега ще му се наложи да се доказва.

Той се приближава, навежда се към момичето и изстрелва. „Знаеш ли каква е цената на козето сирене?” Сигурно и сам не е подозирал какъв огън ще разпали. Момичето е щастливо, цялото сияе, въпросът няма значение, човекът няма значение. Има значение само предсмъртният грохот на нейната самота, която се строшава на хиляди злобни парчета. Някой я е забелязал, някой я е заговорил. Нищо не може да я спре. И тя наистина обяснява за цената на сиренето, защо предпочита овче сирене, нищо че мирише малко повече. Думите нямат значение...

Тя дори не разбира, че момчето до нея вече е безкрайно отегчено. Басът е спечелен. Сега той не мисли за нищо друго освен да се отърве от досадната бъбривка. Етикетът е отдавна лепнат. Тя е сама на бара, значи е зле, значи не става. Нито козето сирене, нито синьото потниче ще го накарат да я погледне с други очи. Той тайно се хили в посока на приятелите си, очите му искрят над чашката с уиски, и изобщо не се вслушва в бъбренето. С изкривени от смях устни промърморва някакво извинение и обърнат към тайфата се прегъва на две от кикот. „Следващата ще я пробвам с „Какво мислиш за здравната реформа?”

Момичето отново е само. Приглажда потничето надолу, за да прикрие издайнически закръгленото коремче. Още не й се тръгва, нощта е дълга, анонимността е страшна. Още една водка време, за да си повярва, че не е невидима, че има шанс да изживее нещо незабравимо...

От морето все така не подухва, а въздухът е влажен, лепкав и наситен с въздишки, бирени изпарения и звънлив смях на вълни...