Безшумно стъпвам пред дома ти,
не смея да почукам и да вляза,
към твоето сърце изгубих пътя,
наказваш ме ту с безразличие, ту със омраза.
Изгубени, бездомни, моите стъпки
описват хиляди спирали край вратата,
отвъд която ти свещенодействаш
и през която моя път отряза...
Да се спасиш от мен, да ме забравиш,
защото като вила съм опасна,
издигна ти от камък снажна кула,
с бодлива тел и тръни я опаса.
А моите пръсти се строшиха вече,
да търсят някъде пролука, порта,
за да приседна край камината до тебе,
и да потърся прошка и опора....
Защо открадна моята премяна...
Бездомна самовила, и безкрила,
не мога да прехвръкна, да прескоча
и на сърце ти пак да стана мила...
Има една поредица български приказки, в които се разказва как овчарят една вечер видял в реката да се къпят три самодиви. Грабнал ризата на едната от тях и се прибрал вкъщи. А самодивите са орисани така, че да са принудени да последват мъжа, който им открадне ризата. В приказката те се оженват, тя му ражда деца, но един ден самодивата случайно открива скритата риза, взима я и си заминава.
ОтговорИзтриванеА в стихотворението е точно обратното. Овчарят е вече отегчен от жена си, силно му е омръзнала. Издига кула, скрива се в нея. А самодивата без риза не може да лети. Стои пред кулата и няма как да влезе.
Другото тълкуване е, че овчарят прекалено силно усеща магическите способности на самодивата и затова я прогонва. За това се промъква и темата за свещенодействието - т.е. той се опитва да се пречисти от нейното влияние, от начина, по който му е замъглявала съзнанието. Но отказвайки й любовта си, тя остава сякаш без крила. И в този смисъл краденето на ризата е по-скоро метафора на безкрилата самодива.