Вик

Чувам гласове, говоря си сама,
търся разбиране, а се блъскам в стена.
Самота...

Чаша пресъхнала, цвете увяхнало.
Искам любов, намирам тъга.
Самота...

Стъпки в снега, белота недокосната,
тяло, стаило копнежи в нощта.
Самота...

Сълзи, проливани скришом, неволно,
думи, изречени само наум,
спътник в живота невидим, неясен.
болка откъсната, неизстрелян куршум.

Тихо, в шума на безкрайни вселени.
Тихо, във вихър на злостна тълпа.
Тихо, в сърцето песни угаснали.
Тихо, по-тихо от дъжд от листа...

Толкова тихо, че само да шепнеш,
аз ще те чуя, от най-далечния бряг.
И ще преплувам безкрайни морета,
за да достигна твоя дом, твоя праг.

Ако вратата ти не открехнеш,
ако остана сама под дъжда,
пак ще е топло и пак ще е светло
от предсмъртния вик на една самота...