Заник слънце, уморени,
крачат две души сиротни,
крачат, без да се прегърнат,
със сърца самотни.
В мислите си се обичат,
в мислите си се
копнеят,
но мълчат и тънат в мисли,
и наум жалеят.
А нощта ги е покрила
с мантията на тъмата,
във небето е съшила
звездна приказка крилата...
И ги мами, и ги гали,
и им шепне тихи думи,
но остават неразбрани
нощните магии чудни.
Те ще стигнат, скоро-скоро,
мракът ще ги пусне,
ще въздъхне, ще прошепне,
„Тази обич е залудо”.
Дени, не че нещо, ама ако слагаш по някое заглавийце няма ли да е още по-добре?
ОтговорИзтриванеПоздрави,
В
Point taken ;)
ОтговорИзтриванеТози коментар бе премахнат от автора.
ОтговорИзтриванеIn the morning
ОтговорИзтриванеМного яка снимка.
ОтговорИзтриванеА аз си представях разходка из гората, докато го писах :)