Молитва

Ти заспиваш уморена,
аз пък раждам се в страстта;
Ти с любов си упоена,
аз треперя във нощта.

Ти си приказно красива,
стан извиваш още в свян;
аз съм грешник – съден клетник
и от хората презрян.

Вдишвам нежно аромата
в слепнали от пот коси
и наслагвам във душата
рози, винени лози…

Вдишваш сънно аромата
в запотената ми длан
и наслагваш във душата
аромата на тамян.

Пред олтара грешно свити
ний треперим от любов,
а сълзите във очите
дан са за света суров.

Но се сливаме без думи,
само с блеснали очи;
И се любим пак безумни –
свод църковен да ехти.