Отчуждение

Отчуждение. Докарва те до умопомрачение.
Да нямаш една дума.
Да нямаш две минути.
Да нямаш три усмивки.
Да имаш само пустото поле във себе си.
Където няма къща, вдигната с обичащи ръце...
Където вятърът обрулил е последните самотни джанки от дървото...
Където срещаш само себе си по всички кръстопъти.
И никога не срещаш другия.
Невидима си вече.
Бледа сянка от момичето, което себе си обичаше и на света се плезеше...
Опитвайки да стана нечия, изгубих себе си.
И трябва, трябва да се върна наобратно
и да намеря счупени отломки от сърцето си...