Пропукване

Да си обичана, дори и без да си обична...
Когато плачеш, и си слаба, и си рошава...
Когато болна си и тъжна, и угрижена...
Когато мразиш всякакви отчети и въпроси...

Когато нощем си лежала и си мислила
за чужди нечии ръце, любящи...
Които много някога си търсила,
но не намираш във леглото, на което си...

Ако ме обичаш ето тъй... напукана...
Кристал, със хиляди пороци..
С целувки нежно събери парчетата...
Не се сърди, че днес не съм ти сготвила...

Ела със мен във моя свят сребристо-златен
И виж липите, по които съм накацала...
И виж въздишките, които съм напускала
Като врабчета над потоците...

Вземи ръката ми и чуй гласа ми,
Кристалът не звъни, напукан е...
Но даже в няколко ръждиви думи,
Ще разбереш как да изцелиш душата ми...