Спомен

Шокиращо е колко си инстински,
а времето не е изтрило спомена
за горещия ти поглед върху голите ми гърди...

Мигът, в който те зърнах в лятната нощ,
отвори пред краката ми бездна
от неслучени ако, дали, може би...

Ах, тази твоя безкрайна усмивка
безмерна вселена от смях и надежда,
насити със смисъл дори и раздялата...

Полунощ е. Бързам с пантофките стъклени...
Побягнала от спомена за ръцете ти,
откривам топлината ти във душата си...