Толкова съм готова да обичам...
както никога преди,
сърцето ми е облак...
в сърцето ми си ти...
Толкова наивно те обичам...
без планове и блянове...
Само аз и ти
във мигове на радост, която чак боли...
Толкова ми липсваш,
че все едно си истински,
а ти си само сън,
в сърцето ми се криеш. Ела, излез навън...
Ела, ще ме познаеш
по топлите ръце,
по синьото в очите,
по златното сърце...
Няма коментари:
Публикуване на коментар