Прошка

Да бъдеш смисъл,
да виждаш светлина...
Да се опреш на нечия ръка...
Да виждаш утрото във нечии очи,
Да стискаш зъби,
а сърцето да крещи...
Да си за някого и болка, и искра...
Изпитвал ли си някога това...
Изпитвал ли си някога тъга,
по нечия изплакана сълза,
и болката във миг неудържим,
когато нараниш човек любим...
Тогава няма връщане назад,
и егото тогава става враг...
Защото да обичаш, да болиш,
изисква сам на себе си да си простиш...