Пролет

Навън е сиво и бездушно,
в душата ми е тежко и задушно,
в сърцето ми студът се свива на къдели
и мрачни паяжини мислите ми са оплели...

Мечтая топъл вятър да задуха,
ледът да засълзи, да се пропука,
зелени клонки да поникнат във сърцата,
гнезда да свият лястовици във душата...

И пролетта да се излее на талази,
зелената й длан студа навред да сгази,
а пред прозореца, посипан с синева,
да тръпнат в танц събудените ни тела...