Вървях по тясна слънчева пътечка,
и гонех падащите слънчеви лъчи,
зад ъгъла тогава се разнесе
прекрасна музика на пролетни вълни...
Със пръсти музикантът млад рисуваше магия,
от струните извикваше целувки и сълзи...
Поседнала на камъка край него,
в душата си надникнах с плачещи очи...
Намерих там един неслучен спомен...
Потърсих обещание за по-красиви дни
и мигом мисълта за него ме споходи...
С вълни от обич музиката в мен трепти...
Няма коментари:
Публикуване на коментар