Суша

Листенцата от една голяма любов,
се утаяват на дъното на моето сърце...
Утре ще бъда ли вече готов
да отплавам в безбурно море...

Без болката от празното място до мене
дали ще настъпи по-слънчево време?

Ти преобърна душата ми,
обичах те даже с пръстите на краката ми...
Телата ни с любов преплетени,
душите ни една в една оплетени...

Да те целувам беше морска буря...
Сега сияйно слънцето прежуря
и пресушава стиховете в моето сърце.
Изсъхнали, листенцата потъват в синьото море...