Кокичета

Навън вали сняг,
а на моя праг,
се усмихна пролетта,
с китка утринни цветя...

Кой е минал от тука
без да почука?
Самото слънце ли
се е спуснало по капчука?

Или друмник изнурен
на умората във плен
е приседнал в уличката глуха
за водица и разтуха?
И на тръгване, немил, недраг,
цветенце оставил е на моя праг?

Или ти си минал снощи,
в плен на сънища среднощни
и с ръката си грижовна,
си посял леха любовна?
И с целувки безтегловни,
от съня ми си прокудил всички призраци злокобни?

Бели кокичета, крехки и нежни,
надежда посяха, искрици копнежни...