Оголената жичка на надеждата
в сърцето ми болезнено трепти.
Мисълта ми молитвена се търкулва
като сребърна питка сред поле от бодли...
Лабиринтите от страх ще преброди
на душата ми в най-мрачните дълбини.
Моля те, господи, моля те,
моята майчица от болка спаси...
Дай ни време да си бъдем утеха,
да изплачем всички горчиви сълзи.
Няма коментари:
Публикуване на коментар