Левски

Днес е 19 февруари. Както всяка година, в този ден отидох да оставя цветя на паметника на Левски. И както всяка година, безкрайно, безкрайно много се вълнувах. Край лобното му място се чувствам като в църква. Той също е Месия, загинал на своя кръст.
За мен личността на Левски си остава може би най-неопетнената в нашата история. В биографията му няма един миг на спокойствие, на почивка, на съмнение. Изумително е как в който и край на България да отидеш, във всеки манастир, всяко село, ще ти покажат къде е било скривалището на Левски. Присъствието му е осезаемо и днес.
Имаше един период, в който толкова се прехласвах по живота му, че бях започнала да пиша роман за Левски. В миговете на самота, самият Левски също е обичал да изразява визията си, пишейки. На фона на случващото се тези дни в страната, колко актуално звучат предсмъртните съмнения на Апостола. народе????