Може ли да закъснее любовта?
Може ли да дойде твърде рано?
Как разбираш, че ударил е часът
да отпуснеш своята глава на чуждо рамо?
Има ли една секунда, миг,
в който нещо в тебе вече е различно,
трепетно в сърцето ти покълва стих,
и ти става пролетно и носталгично...
Има ли съдбата своя знак,
с който миговете влюбено белязва?
Щом сърцето ти те моли пак и пак,
въпреки, че болка го прорязва...
И ако днес пред себе си признаеш,
че някой друг до себе си желаеш,
дали и той ще е отпил във този миг,
от точно същия любовен тъжен стих...
Или ще се разминете със болка във очите,
и неизвестно колко дълго ще броите дните,
стихът изтъркан нова обич да посмее да събуди,
сърцето пак със страст да се пробуди.
Няма коментари:
Публикуване на коментар