Животът на Пи

"Животът на Пи" те хваща като в цветен сън и не те пуска до края. Честно казано, на финала, ми се искаше да започне от начало. Това е филм - магия, който въплъщава есенцията на кино изкуството - да разказва истории. А тази история е толкова вълнуваща, че спира дъха и не те пуска дни наред...

Историята е на Пи - момчето, което е едновременно индус, християнин и мюсюлманин и неспирно задава въпроси за Бога и хората. Дали като наказание за това любопитство, или като награда, но той получава шанса да се изправи лице в лице с Бог. Загубил семейството, любовта и всяка връзка със света, той открива сърцевината на надеждата в неистовото желание за живот. Оцеляването неизбежно минава и през опознаването на тъмната човешка страна, дивия звяр в себе си, с който Пи трябва да се научи да живее и с който на финала трябва да се раздели, без да поглежда назад...

Това е един много красив филм. Някои от сцените са болезнено красиви. Но зад цялата тази красота прозира неизменно, жестоко, неумолимо, диханието на Природата и Бог. Интересно, въпреки че този филм е толкова анти-религиозен, той дава най-поетичното определение на вярата, което съм чувала напоследък. Вярата е онази прекрасна история, приказката, магията, която прави света, в който живеем, не просто поносим, а го превръща в място, където се прехласваме по красотата, любовта и живота.

Самият акт на разказване, на създаване на истории, е целебен. Изпълва ни с надежда. Дава ни възможност да осмислим съществуването си. И ни помага да оцелеем. Не истината е важна, а историята, с която ще я разкажем... Защото истината е недосегаема, но думите, с които избираме да я пресъздадем, определят какви сме и в какво вярваме.

Да не забравя да спомена, че филмът е индийски, което някак го прави още по-ценен в моите очи :)