Страх

Как е възможно точно сега,
в този момент, край тази врата,
ти да се спреш, аз да се спра
и да позная в теб любовта...

Как е възможно точно преди,
на къстопътя на моите мечти,
ти да се спреш, аз да не спра...
и да подмина така любовта...

Как е възможно само за миг...
да се превърне животът във стих...
Ти го изпяваш, аз го шептя...
Заедно пишем така любовта...

Как е възможно само за миг,
студът да полъхне безмилостно тих...
и да разлюбим в студа любовта,
и да си тръгнем сами под дъжда...

В кой миг разбра, че спря да боли?
В кой миг си силен както преди?
И ако болка не чувстваш сега,
какво е убил във тебе студа?

И става възможно ето така,
в този момент, край тази врата
ти да се спреш, а аз да не спра...
от страх да не срещна отново студа...