Дворецът тъне във забрава...
Трънлив венец го в мрак обвива...
По пътя никой не минава...
Красавицата спи щастлива...
Сънува огнени милувки,
сънува как със дни будува...
Сънува принц със тихи стъпки
как нежно в мрака я целува...
Минават хиляди години,
а принцът нивга не пристига...
Разпадат се стените огледални
и плесен по ъглите им избива...
Дори пленена във гора от тръни
усмивката й не унива...
Защото принцът нарисуван във мечтата й
от всяка истина реалност е по-жива.
Няма коментари:
Публикуване на коментар