Имало едно време, когато Божиите твари нямали чет точно като зрънцата на нара и било грях да говориш много, защото можело да кажеш каквото не трябва да помниш и да запомниш каквото не трябва да казваш. (Копелето на Истанбул, Елиф Шафак, Егмонт България, превод Емилия Масларова.)
Преживяването да четеш тази книга е неповторимо. Тя започва бавно, изпълнена с детайли, които ти се струват мудни и ненужни. Но страница след страница набира скорост и на финала те оставя с усещането, че си прочел най-хубавата книга на света.
Една невероятна история за силата на паметта и за съдбата. Всички сме мравки, които пълзят по повърхността на разпукан нар. Единственият начин да проумеем колко е красив, е да го погледнем отгоре - с очите на Бога или от дистанцията на времето. За да проумеем, че няма нищо случайно и че всеки избор, който правим, остава да тежи на мястото си и да прави вълни в реката далеч след като си отидем от този свят.
Докато четях, се почувствах супер виновна, че оставих наровете от Тунис да изсъхнат и накрая ги изхвърлих. Ако знаех колко магия има в зрънцата им... За финал да кажа, че лично Г-н Президентът си е купил "Копелето на Истанбул" от моята любима колежка Ели на Пролетния Панаир на книгата. Тя е устояла на импулса да му я подари. И с право. Това е книга, която си струва всяка стотинка от цената.
Други мнения за "Копелето на Истанбул": тук, и тук .
Дени, обичам те много!!! Думите ти са като капки свежа утринна роса, която гали кожата ми... Най-специлната ми, мила, любима приятелка! Не го пиша или казвам за първи път, няма да е и за последно, Благодаря, Че ТЕ Имам до себе си!
ОтговорИзтриванеИ аз благодаря за невероятни подарък. Целувки.
ОтговорИзтриванеА защо не мога да публикувам коментар от собствения си профил, и в собствения си блог, е съвсем отделен въпрос...
ОтговорИзтриване